СИМВОЛ НА ВЯРАТА
Символ на апостолите
Вярвам в Бога, Всемогъщия Отец, Творец на небето и на земята.
И в Исуса Христа, Неговия единствен Син, Господ наш, Който е заченат от Светия Дух, и е роден от Дева Мария, страдал при Понтийския Пилат, разпнат бил, умрял и бил погребан. Слязъл в ада, в третия ден възкръснал от мъртвите; възнесъл се на небето, където седи отдясно на Бога, Всемогъщия Отец; оттам ще дойде да съди живите и мъртвите.
Вярвам в Светия Дух, в светата Католическа църква, общението на светиите, опрощението на греховете, възкресението на телата и вечния живот.
Амин!
Никео-Константинополски символ
Вярвам в Един Бог, Всемогъщия Отец, Творец на небето и земята, на всички видими и невидими неща.
И в Един Господ, Исус Христос, Единороден Син Божи, роден от Отца преди всички векове, Бог от Бога, Светлина от Светлината, Истински Бог от истинския Бог, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало; Който заради нас човеците, и за нашето спасение слязъл от небето; и се въплътил от Дева Мария под действие на Светия Дух и станал човек. Разпнат бил също за нас при Понтийския Пилат, страдал и бил погребан. И възкръснал на третия ден според Писанията и се възнесъл на небето; седи отдясно на Отца. И пак ще дойде със слава да съди живите и мъртвите; и царството Му няма да има край.
Вярвам и в Светия Дух, Господ и Животворящ, Който произхожда от Отца и Сина. Който ведно с Отца и Сина е обожаван и славословен, Който е говорил чрез пророците. Вярвам и в една, свята, католическа и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. и очаквам възкресението на мъртвите и живота на бъдещия свят. Амин!
ГЛАВА ПЪРВА
Вярвам в Бог Отец
символи на вярата
Що е символ на вярата?
Това е сбор от изброени определения, наричани още „изповед на вярата“ или „Верую“ (Credo), с които Църквата още от своето начало накратко изразява и предава своята вяра чрез един нормативен и общ за всички вярващи език.
Кои са най-древните Символи на вярата?
Това са кръщелните символи. Понеже кръщението се дава „В името на Отца и Сина и Светия Дух“ (Мат. 28:19), изповяданите в него истини на вярата при кръщение са отнасят към Трите лица на Пресветата Троица
Кои са най-важните Символи на вярата?
Това са Символът на апостолите, който е древният кръщелен символ на Римската църква, и Никео-Константинополскят символ, произлязъл от първите два Вселенски събора, – в Никея (325) и Константинопол (381), които и до днес са общи за всички големи Църкви на Изток и Запад.
„Вярвам в Бога, Всемогъщия Отец, Творец на небето и земята“
Защо изповядването на вярата започва с думите: „Вярвам в Бога“?
Защото твърдението „Вярвам в Бога“ е най-важното, извор на всички останали истини за човека и света и за целия живот на всеки вярващ в Него.
Защо изповядваме един Бог?
Защото Той се откри на народа Израил като единствен Бог, на когото каза: „Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ Един.“ (Втор. 6:4) и „няма друг“ (Ис. 45:22). Исус потвърждава, че Бог е „Един Господ“ (Марк. 12:29). Изповядването, че Исус и Свети Дух са също Бог и Господ не внася никакво разделение в Единия Бог.
С какво име се открива Бог?
Бог се откри на Мойсей като Живия Бог, „Бог на Авраам, Бог на Исаак, Бог на Иаков“ (Изх. 3:6). Бог откри на Мойсей и Своето тайнствено име „Аз съм Този, Който съм“ (YHWH)“. Неизразимото име на Бог, още от времето на Стария завет е заменено от названието Господ. Така в Новия завет наричаният Господ Исус се явява като истински Бог.
Само Бог ли „Е“?
Докато създанията са получили от Бог всичко, което са и което имат, Бог единствен е в самия Себе си пълнота на битието и на всяко съвършенство. Бог е „Този, Който е“, без начало и без край. Исус открива, че Той също носи Божественото име: „Аз съм“ (срв. Иоан. 8:28).
Защо е важно откриването на Божието име?
Като открива Своето име, Бог показва богатствата, които се съдържат в неизразимата Му тайна – Той единствен е от вечни времена и завинаги. Той надвишава света и историята. Той е, Който направи небето и земята. Той е верният Бог, винаги близо до Своя народ, за да го спаси. Той е съвършено Светият, „богат на милосърдие“ (Еф. 2:4), винаги готов да прости. Той е духовното, трансцендентното, всемогъщото, вечното, личното и съвършеното Битие. Той е истина и любов.
“Бог е безкрайно съвършеното битие, което е Пресветата Троица“ (Св. Торибий от Могровехо).
В какъв смисъл Бог е истина?
Бог е самата Истина и като такъв нито може да бъде излъган, нито може да излъже. Той е „Светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (1Иоан. 1:5). Вечният Син на Бог, въплътената Мъдрост, бе изпратен на света „за да свидетелствува за Истината“ (Иоан. 18:37).
По какъв начин Бог открива, че Той е любов?
Бог открива Себе си на Израил като Този, чиято любов е по-силна, отколкото любовта на бащата и на майката към своите деца, или на годеника към невестата. В самия Себе си Бог „е любов“ (1 Иоан. 4:8,16), която се дава изцяло и даром, и Той „толкова обикна света, че отдаде Своя единороден син, за да бъде светът спасен чрез Него“ (Иоан. 3:16- 17). Изпращайки своя Син и Свети Дух, Бог открива, че Той самият е вечен обмен на любов.
Какво съдържа вярата в един Бог?
Вярата в един Бог съдържа: познаване на Неговата големина и величие; живот в действието на благодарността; доверяване на Бог при всички обстоятелства, дори при нещастие; признаване на единството и истинското достойнство на всички хора, създадени по Негов образ; правилно използване на нещата създадени от Него.
Коя е централната тайна на вярата и на християнския живот?
Централната тайна на вярата и на християнския живот е тайната на Пресветата Троица. Християните се кръщават в името на Отец и Син и Свети Дух.
Може ли тайната на Пресветата Троица да бъде позната единствено от човешки разум?
Бог е оставил някои следи от Своето Троично битие в сътворението и в Стария завет; но Неговата съкровена същност като Света Троица остава недостижима тайна, ако се осланяме единствено на човешкия разум, дори и да притежаваме вярата на Израил преди Въплъщението на Сина Божи и преди изпращането на Свети Дух. Тази тайна бе открита от Исус Христос и тя е източникът на всички други тайни.
Какво ни открива Исус Христос за тайната на Отца?
Исус Христос ни откри, че Бог е „Отец“ не само като Творец на света и на човека, но преди всичко защото отвечно ражда в Своето лоно Сина, който е Неговото слово, „сияние на славата и образ на Неговата същност (ипостас)“ (Евр. 1:3).
Кой е Свети Дух, открит ни от Исус Христос?
Свети Дух е третото Лице на Пресветата Троица. Той е Бог, един и равен с Отец и Син. Той „произхожда от Отца“ (Иоан. 15:26), чието безначално начало е първоизточникът на целия Троичен живот. Той произлиза и от Сина (Filioque) поради вечния дар, с който Отец го дава на Сина. Изпратен от Отца и въплътения Син, Светият Дух води Църквата „за да я упъти на всяка истина“ (Иоан. 16:13).
Как Църквата изразява своята троична вяра?
Църквата изразява своята троична вяра, изповядвайки един Бог в три Лица: Отец, Син и Свети Дух. Трите Божествени лица са един Бог, защото всяко от тях е тъждество на пълнотата на едната и неделима Божествена природа. Те са реално различими помежду Си чрез отношенията на взаимното им съотнасяне едно към друго: Отец ражда Сина; Синът е роден от Отца; Свети Дух произхожда от Отца и Сина.
Как действат трите Божествени лица?
Неделими в своята единосъщност, трите Божествени лица са неделими и в Своето дело. Троицата има едно единствено действие. При все това, в единното божествено действие всяко Лице присъства според присъщото си в Троицата свойство.
“О, Боже мой, Троице, която обожавам… успокой душата ми; направи от нея Твое небе, Твое любимо жилище и място за отмора. Нека там никога не Те оставям сам, но да бъда там всецяло, бодра в моята вяра, обожаваща, изцяло отдадена на Твоето съзидателно действие“ (Блаж. Елисавета на Светата Троица).
Какво означава, че Бог е всемогъщ?
Бог се открива като „Крепкият, Силният“ (Пс. 23:8,10), като Този, за Когото „няма да остане безсилна ни една дума“ (Лук. 1:37). Неговото всемогъщество е универсално, тайнствено. То се явява в сътворението на света от нищотo и на човека – от любов, но преди всичко във Въплъщението и Възкресението на Неговия син, в дара на осиновяването и в опрощението на греховете. Ето защо Църквата често в молитвата се обръща с думите: „Всемогъщи и вечни Боже“ (Omnipotens sempiterne Deus).
Защо е важно твърдението: „В начало Бог сътвори небето и земята“ (Бит. 1:1)?
Защото Сътворението е основата на всички спасителни Божествени предначертания; то явява всемогъщата и мъдра любов на Бог; то е първата стъпка към Завета на единия Бог с Неговия народ; то е началото на историята на спасението, която достига връхната си точка в Христос; то е първи отговор на основните питания на човека за собствения му произход и за неговия край.
Кой създаде света?
Отец, Син и Свети Дух са едното и неделимо начало на сътворението, макар че делото на сътворението на света се отдава най-вече на Бог Отец.
Защо бе създаден светът?
Светът бе създаден за слава на Бог, Който поиска да яви и съобщи Своята доброта, истина и красота. Върховната цел на сътворението е, че Бог, в Христос, може да бъде „всичко у всички“ (1 Кор. 15:28), за Своя слава и за наше блаженство.
“Славата на Бога е живият човек, а животът на човека е виждането на Бога“ (Св. Ириней).
Как Бог създаде света?
Бог създаде света свободно, с мъдрост и любов. Светът не е следствие на някаква необходимост, на сляпа съдба или случайност. Бог сътвори „от нищо“ (ex nihilo) (2 Мак. 7:28) един подреден и добър свят, който Той безкрайно превъзхожда. Бог съхранява Своето творение в неговата същност и го поддържа, като му дава способността да действа и го води към неговото изпълнение чрез Своя Син и чрез Свети Дух.
В какво се състои Божественото провидение?
То се състои в предразположението, чрез което Бог води Своите създания към крайното съвършенство, към което ги е призовал. Бог е върховният Господар на Своя замисъл. Но за да го осъществи, Той използва още сътрудничеството на Своите създания. Същевременно Той им дава достойнството да действат сами и да бъдат взаимозависими.
Как човек съдейства на Божественото провидение?
Бог дарява и изисква от човека, зачитайки неговата свобода, да съдейства чрез своите дела, своите молитви, а също и чрез своите страдания, пораждайки в него желанието „да иска и да действа според благата Му воля“ (Фил. 2:13).
Ако Бог е всемогъщ и провиждащ, защо съществува тогава злото?
На този колкото болезнен, толкова и тайнствен въпрос може да даде отговор само християнската вяра като цяло. Бог по никакъв начин не е нито пряка, нито косвена причина за злото. Той осветлява тайната на злото чрез Своя Син Исус Христос, умрял и възкръснал, за да победи това голямо морално зло, което е човешкият грях и който е коренът на всяко друго зло.
Защо Бог допуска злото?
Вярата ни дава увереност, че Бог не би позволил злото, ако от самото зло не се раждаше добро. Бог вече възхитително осъществи това при смъртта и възкресението на Христос. Действително, от най-голямото морално зло – убийството на Неговия Син, Той извлече най-голямото благо – прославата на Христос и нашето изкупление.
Небето и земята
Какво създаде Бог?
Свещеното писание казва: „В начало Бог сътвори небето и земята“ (Бит. 1:1). Църквата в своето изповядване на вярата провъзгласява, че Бог е Създателят на всички видими и невидими неща – на всички духовни и телесни същества, т.е. на ангелите и видимия свят, и по особен начин на човека.
Какво представляват ангелите?
Ангелите са чисто духовни, безплътни, невидими и безсмъртни личностни създания надарени с разум и воля. Те непрестанно съзерцават лице в лице Бог, славят Го, служат Му и са Негови вестители при изпълнение на мисията за спасение на всички хора.
Какво място заемат ангелите в живота на Църквата?
Църквата се присъединява към ангелите, за да обожава Бог, призовава тяхната подкрепа, а някои от тях са литургично почитани.
“Всеки вярващ има до себе си един ангел като пазител и пастир, за да го води в живота“ (Св. Василий Велики).
Какво учи Свещеното писание за създаването на видимия свят?
Чрез разказа за „шестте дни“ на сътворението Свещеното писание ни позволява да опознаем ценността на творението – неговото устройството в прослава на Бог и в служба на човека. Всяко нещо дължи съществуването си на Бог, от Когото получава своята доброта и съвършенство, своите закони и място във вселената.
Какво е мястото на човека в творението?
Човекът е върхът на видимото творение, тъй като е създаден по образ и подобие на Бог.
Каква връзка съществува между сътворените неща?
Съществува взаимозависимост и йерархия между създанията, които са желани от Бог. Същевременно е налице единство и сродност между създанията, защото всички имат един и същи Създател, обичани са от Него и са предназначени за Негова слава. Спазването на законите вписани в сътворението и на взаимоотношенията произтичащи от природата на нещата, е начало на мъдростта и основа на морала.
Каква е връзката между делото на Сътворението и делото на Изкуплението?
Делото на Сътворението се увенчава с още по-голямото дело на Изкуплението. Всъщност то дава начало на новото творение, в което всяко нещо ще открие своя замисъл и ще изпълни своята цел.
Човекът
В какъв смисъл човекът е сътворен „по образ Божи“?
Човекът е сътворен по образ Божи в смисъл, че е способен свободно да познае и да обича собствения си Създател. Той е единственото създание на земята, което Бог пожела за самия Себе си и е призован да сподели чрез познанието и любовта живота на Бог. Точно защото е образ на Бог, има достойнството на личност – не е нещо, а някой, който е способен да се познава, свободно да се отдава и да влиза в общение с Бог и с другите личности.
С каква цел Бог сътвори човека?
Бог сътвори всичко за човека, но човекът бе сътворен, за да познае, да служи и да обича Бог; и в този свят да Му поднесе благодарност за цялото творение, а на небето да бъде издигнат до живот с Бог. Единствено с тайната на Въплътеното слово се открива истински тайната за човека. Човекът е предопределен да възпроизведе образа на Сина Божи, станал човек, който Сам е съвършен „образ на невидимия Бог“ (Кол. 1:15).
Защо човешкият род образува едно цяло?
Благодарение на общия произход от Бог човешкият род образува едно цяло. Бог „произведе от една кръв целия род човешки“ (Деян. 17:26). Всички хора имат един единствен Спасител и са призовани да споделят вечното блаженство на Бог.
Как душата и тялото образуват едно цяло в човека?
Човешката личност е едновременно телесно и духовно същество. В човека духът и материята образуват една единствена природа. Това единство е толкова дълбоко, че благодарение на духовното начало, което е душата, тялото, което е материално, става живо човешко тяло и участва в достойнството на образа Божи.
Кой дава душата на човека?
Душата не идва от родителите, а е създадена непосредствено от Бог и е безсмъртна. Отделяйки се от тялото в мига на смъртта, тя не загива; ще се съедини отново с тялото при последното възкресение.
Какво отношение е установил Бог между мъжа и жената?
Мъжът и жената са сътворени от Бог с равно достойнство и в същото време, бидейки мъж и жена, в едно взаимно допълване. Бог ги пожела един за друг, за общение на личности. Те са призовани заедно да предават човешкия живот, образувайки в брака „една плът“ (Бит. 2:24), и да владеят земята като Божи „управници“.
Какво беше първоначалното състояние на човека според Божия замисъл?
Бог, като създаде мъжа и жената, чрез светостта и справедливостта им даде особено участие в Своя божествен живот. Според Божия
замисъл, човекът не трябваше нито да страда, нито да умира. Между впрочем цареше съвършена хармония в самия човек, между създанието и Създателя, между мъжа и жената, както и между първата човешка двойка и цялото творение.
Падението
Как да се разбира реалността на греха?
Грехът присъства в историята на човека. Тази реалност се изяснява напълно единствено в светлината на Божественото откровение и преди всичко в светлината на Христос, Спасител на всички хора, Който преумножи благодатта там, където грехът бе умножен.
Що е падение на ангелите?
С този израз се посочва, че Сатаната и другите демони, за които говорят Свещеното писание и Преданието на Църквата, от добри ангели създадени от Бог, са се превърнали в лоши, защото със своя свободен и безвъзвратен избор са отхвърлили Бог и Неговото царство, с което са дали началото на ада. Те се опитват да привлекат човека в бунта си срещу Бог, но Бог потвърждава в Христос Своята сигурна победа над Лукавия.
В какво се състои първородният грях на човека?
Изкусеният от дявола човек остави да угасне в сърцето си доверието към своя Създател и, отказвайки се да Му се подчини, пожела да бъде
„като Бог“, но без Бог, не следвайки Бог (Бит. 3:5). Така Адам и Ева изгубиха мигновено за себе си и за всичките си потомци първоначалната благодат на святост и справедливост.
Що е първороден грях?
Първороден грях е състоянието на лишение от първоначалната святост и справедливост в което се раждат всички хора. Той е „придобит“, а не „извършен“ от нас грях; той е състояние по рождение, а не лично действие. Поради единството на човешкия род грехът се предава на потомците на Адам чрез човешката природа „не поради подражание, а чрез разпространение“. Това предаване остава тайнa, която не можем напълно да разберем.
Какви други последствия поражда първородният грях?
Поради първородния грях човешката природа, без да бъде напълно покварена, е наранена в своите природни сили и е подложена на невежеството, на страданието, на властта на смъртта и е склонна към грях. Тази склонност се нарича сладострастие.
Какво направи Бог след първородния грях?
След падението светът се изпълни с грехове, ала Бог не изостави човека на властта на смъртта, a напротив, му възвести по тайнствен начин с първата „блага вест“ (срв. Бит. 3:15), че злото ще бъде победено и човек ще бъде въздигнат от падението. Това е първото известие за Месията Изкупител. Ето защо падението ще бъде наречено дори „щастлива вина“, която „заслужи един такъв и толкова велик Изкупител“ (Литургия на Пасхалното бдение).
