Какъв е замисълът на Бог за човека?
Бог, безкрайно съвършен и блажен в Самия Себе си, според замисъла на чистата доброта свободно сътвори човека, за да го направи участник в Своя блажен живот. Когато се изпълниха времената, Бог Отец изпрати Своя Син като Изкупител и Спасител на падналите в греха хора, които призова в Своята Църква и от които направи – чрез делото на Свети Дух – осиновени чада и наследници на Своето вечно блаженство.
ГЛАВА ПЪРВА
ЧОВЕК Е „ВЪЗПРИЕМЧИВ“ ЗА БОГ
“Велик си, Господи, и достоен за похвала!… Създал си ни за Теб и неспокойно е сърцето ни, докато не намери в Теб покой“ (Св. Августин)
Защо в човека има желание за Бог?
Сам Бог, създавайки човека по Свой образ, е вписал в сърцето му желанието да Го види. Дори това желание често да е пренебрегвано, Бог не престава да притегля човека към Себе Си, за да живee и намери в Него пълната истина и щастието, които неуморно търси. Ето защо, по природа и по звание човек е религиозно същество, способно да влезе в общение с Бог. Тази вътрешна и жизнена връзка с Бог дава на човека основополагащото му достойнство.
Възможно ли е да се познае Бог само със светлината на разума?
Изхождайки от творението, т.е. от света и човешката личност, човек единствено с разума си може да познае със сигурност Бог като начало и край на света, като върховно благо, истина и безкрайна красота.
Достатъчна ли е само светлината на разума, за да познаем тайната на Бог?
Човек изпитва доста затруднения, за да познае Бог единствено чрез светлината на своя разум. Между впрочем, той не може да навлезе сам в съкровеността на Божествената тайна. Ето защо, Бог пожела да осветли човека със Своето откровение не само за истините, които надвишават човешкото разбиране, но също така и за религиозните и моралните истини, които, макар и сами по себе си да са достъпни за разума, да могат по този начин да бъдат познати от всички – без затруднение, с твърда сигурност и без риск от грешки.
Как можем да говорим за Бог?