Глава трета
„Вярвам в Светия Дух“
Какво иска да изрази Църквата, когато изповядва: „Вярвам в Светия Дух“?
Вярата в Светия Дух означава да се изповядва Третото лице на Пресветата Троица, Което произлиза от Отца и Сина и „ведно с Отца и Сина е обожаван и славословен“. Духът е изпратен в сърцата ни (срв. Гал. 4:6), за да получим новия живот на деца Божи.
Защо мисията на Сина и на Духа са неделими?
В неразделната Троица Синът и Духът са разграничени, но неделими. Действително, от началото до края на времената, когато Отец изпраща Своя Син, изпраща също и Своя Дух, Който ни съединява с Христос във вярата, за да можем, като осиновени деца, да назовем Бог „Отец“ (Рим. 8:15). Духът е невидим, но ние Го познаваме чрез действието Му, когато ни открива Словото и когато действа в Църквата.
Кои са наименованията на Свети Дух?
“Свети Дух“ е собственото име на Третото лице на Пресветата Троица. Исус Го нарича още: Дух Утешител и Дух на Истината. Новият завет Го нарича също Дух на Христос, на Господ, на Бог, Дух на славата, на обещанието.
С какви символи се представя Свети Дух?
Те са многобройни: жива вода, която избликва от пронизаното Сърце на Христос и утолява жаждата на кръстените; помазание с елей, което е знак на тайнството Миропомазание (Конфирмация); огън, който преобразява всичко, което докосва; облак – тъмен или светъл, в който се открива Божията слава; възлагане на ръце, с което се дава Духа; гълъб, който при Кръщението слиза над Христос и там остава.
Какво ще рече, че Духът „говори чрез пророците“?
Под пророци се разбират онези, които бяха вдъхновени от Свети Дух, за да говорят от името на Бог. Духът води старозаветните пророчества до тяхното им изпълнение в Христос, чиято тайна се открива в Новия завет.
Какво извършва Свети Дух в Йоан Кръстител?
Духът изпълва Йоан Кръстител, последния пророк от Стария завет, който е изпратен под Негово действие „да приготви Господу народ съвършен“ (Лук. 1:17) и да възвести идването на Христос, Божия Син- Този, над Когото той вижда да слиза Духът, „Този е, Който кръщава с Дух Светий“ (Иоан. 1:33).
Какво е действието на Духа в Дева Мария?
В Дева Мария Свети Дух доведе до изпълнение всички очаквания за идването на Христос и тяхната подготовка в Стария завет. По неповторим начин Той я изпълни с благодат и направи девството ѝ плодотворно, за да даде живот на въплътения Син Божи. Той я направи Майка на „всецелия Христос“, т.е. на Исус Глава и на Неговото тяло, което е Църквата. Мария присъства с дванадесетте на Петдесетница, когато Духът откри „последните времена“ с явяването на Църквата.
Каква е връзката между Духа и Исус Христос в Тяхната земна мисия?
Синът Божи чрез помазването на Духа е посветен в Своята човешка природа за Месия още от Своето Въплъщение. Той открива Духа чрез Своето учение, изпълнявайки обещанието, дадено на предците, и го съобщава на раждащата се Църква, изливайки го върху апостолите след Възкресението Си.
Какво се случва на Петдесетница?
Петдесет дни след Възкресението Си (Петдесетница) прославеният Исус Христос разлива в изобилие Духа и го показва като Божествена Личност и така Пресветата Троица се открива изцяло. Мисията на Христос и на Духа става мисия на Църквата, изпратена да известява и да разпространява тайната на общението на Пресветата Троица.
“Видяхме истинската светлина, приехме Небесния Дух, намерихме истинската вяра: покланяме се на неразделната Троица, защото Тя ни спаси“ (Литургия на св. Йоан Златоуст; стихира за вечернята на Петдесетница).
Какво прави Духът в Църквата?
Духът изгражда, оживотворява и освещава Църквата. Като Дух на Любовта Той възстановява в кръстените божественото подобие, загубено поради греха и им дава да живеят в Христос със самия Живот на Пресветата Троица. Изпраща ги да свидетелстват за Христовата истина и съгласува взаимните им действия, за да носят всички „плодът на Духа“ (Гал. 5:22).
Как действат Христос и Неговият Дух в сърцата на верните?
Чрез тайнствата Христос дава на членовете на Своето тяло Своя Дух и Божия благодат, която носи плодовете на новия живот според Духа. Така Свети Дух е Учителят на молитвата.
„Вярвам в Светата Католическа църква“
Църквата в Божия замисъл
Що означава Църква?
Църква означава народът, който Бог свиква и събира от всички краища на земята, за да изгради събранието на същите тези, които чрез вярата и Кръщението стават деца Божии, членове на Христос и храм на Свети Дух.
Има ли други имена и образи, чрез които Библията говори за Църквата?
В Свещеното писание намираме множество образи, които разкриват различни страни от тайната на Църквата. Старият завет поставя на предно място образите, свързани с Божия народ; Новият завет – тези, които се отнасят към Христос като Глава на този народ, който е Негово тяло, както и онези взети от пастирския живот (кошара, стадо, овце), от полския бит (поле, маслина, лоза), от строителството (здание, камък, храм) и от семейството (съпруга, майка, семейство).
Какво е началото и какъв е завършекът на Църквата?
Църквата намира своето начало и завършек във вечния замисъл на Бог. Тя бе подготвена в Стария завет с избора на Израил – знак на бъдещото обединение на всички народи. Основана от думите и действията на Исус Христос, тя е осъществена преди всичко чрез Неговата изкупителна смърт и Възкресение. После бива изявена като тайна на спасението чрез изливането на Свети Дух на Петдесетница. Тя ще достигне своя завършек в края на времената като небесно събрание на всички изкупени.
Каква е мисията на Църквата?
Мисията на Църквата е да извести и установи сред всички народи Божието царство, започнато от Исус Христос. Тук, на земята, тя представлява семето и началото на това спасително Царство.
В какъв смисъл Църквата е тайна?
Църквата е тайна, доколкото в нейната видима реалност присъства и действа една духовна, Божествена реалност, която може да бъде прозряна само с очите на вярата.
Що означава, че Църквата е универсално тайнство на спасението?
Означава, че е знак и средство на помирението и общението на цялото човечество с Бог и на единството на целия човешки род.
Църквата – Божи народ, тяло Христово, храм на Духа
Защо Църквата е „Божи народ“?
Църквата е Божи народ, защото Бог благоволи да освети и спаси хората не поотделно, а като създаде един народ, събран в единството на Отец, Син и Свети Дух.
Какви са характеристиките на Божия народ?
Този народ, на който ставаме членове чрез вярата и Кръщението, има за начало Бог Отец, за глава Исус Христос, за състояние достойнството и свободата на синове Божи, за закон новата заповед на любовта, за мисия да бъде солта на земята и светлината на света, за крайна цел Царство Божие, започнало вече на земята.
В какъв смисъл Божият народ участва в тройната функция на Христос Свещеник, Пророк и Цар?
Божият народ участва: в свещеническото служение на Христос, доколкото кръстените са осветени от Свети Дух, за да принасят духовни жертви; в Неговото пророческо служение, доколкото със свръхестественото чувство на вярата неотклонно се приобщава към нея, задълбочава я и свидетелства за нея; в Неговото царстване чрез служение, подражавайки на Христос, Който като Цар на вселената стана слуга на всички и най-вече на бедните и страдащите.
По какъв начин Църквата е тяло Христово?
Чрез Свети Дух, Христос – умрял и възкръснал, съкровено единява към Себе си Своите верни. По този начин вярващите в Христос, доколкото са тясно свързани с Него най-вече в Евхаристията, са единени помежду си в любовта, образувайки едно единствено тяло – Църквата, чието единство се осъществява в разнообразието на членовете и на функциите.
Кой е главата на това тяло?
Христос „е Глава на тялото, сиреч на Църквата“ (Кол. 1:18). Църквата живее от Него, в Него и за Него. Христос и Църквата образуват „всецелия Христос“ (Св. Августин); „Главата и членовете са сякаш една единствена мистична личност“ (Св. Тома от Аквино).
Защо Църквата е назована Христова Невеста?
Защото Господ сам се определя като „Младоженец“ (Марк. 2:19), който възлюби Църквата, свързвайки се с нея във Вечен завет. Той предаде Себе Си за нея, за да я пречисти със Своята кръв и да я „освети“ (Еф. 5:26) и я направи щедра майка за всички чеда Божи. Докато терминът „тяло“ разкрива единството на „главата“ с членовете, то терминът „невеста“ подчертава разграничението между Църква и Жених в личностно отношение.
Защо Църквата е назована храм на Свети Дух?
Защото Свети Дух пребивава в тялото, което е Църквата – в Главата и в Нейните членове; освен това Той съзижда Църквата в любовта със Словото Божие, тайнствата, добродетелите и дарованията (харизмите).
„Това, което е нашият Дух, т.е. нашата душа за нашите членове, същото е Свети Дух за членовете на Христос, за тялото на Христос, което е Църквата“ (Св. Августин).
Що са дарованията?
Дарованията са особени дадености на Свети Дух, идващи при отделни люде за благото на хората, за нуждите на света и особено за изграждането на Църквата. Тяхното разпознаване е отговорност на Учителната власт.
Църквата е една, свята, католическа и апостолска
Защо Църквата е една?
Църквата е една, защото тя има: за свой източник и образец единството на единия Бог в троичността на Лицата; за свой основател и глава Исус Христос, Който възстановява единството на всички народи в едно само тяло; за душа Свети Дух, Който обединява всички верни в общение с Христос. Църквата има една само вяра, един само живот в тайнствата, едно единствено апостолско наследие, една обща надежда и една любов.
Къде съществува единствената Христова църква?
Единствената Христова църква – като изградена и организирана в света общност, съществува (subsistit in) в Католическата църква, управлявана от Наследника на апостол Петър и от епископите в общение с него. Само чрез нея може да се постигне пълнотата на средствата за спасение, тъй като Господ повери всички богатства на Новия завет единствено на апостолското братство, на което начело стои Петър.
Как да се отнасяме към християните не-католици?
В църквите и църковните общности, които са се отделили от пълното общение с Католическата църква, се намират много основания на освеща- ване и на истина. Всички тези блага произлизат от Христос и подтикват към католическо единство. Членовете на тези църкви и общности са приобщени в Христос чрез Кръщението; за това ние ги признаваме за братя.
Как да се ангажираме в полза на единството на християните?
Желанието за възстановяване на единството на всички християни е дар от Христос и зов на Духа. То се отнася до цялата Църква и се осъществява на дело с обръщането на сърцето, молитвата, взаимното братско опознаване и богословския диалог.
В какъв смисъл Църквата е свята?
Църквата е свята, защото: Пресветият Бог е неин творец; Христос се предаде за нея, за да я освети и да я направи освещаваща; Свети Дух я животвори с любовта. В нея се намира пълнотата на средствата за спасение. Светостта е званието на всеки неин член и цел на всяка нейна дейност. Църквата притежава в лоното си за образци и застъпници Дева Мария и безчет светци. Светостта на Църквата е източник за осветяването на нейните чада, които тук, на земята, се признават за грешници, винаги нуждаещи се от обръщане и пречистване.
Защо Църквата се нарича католическа?
Църквата е католическа, т.е. вселенска, защото в нея присъства Христос: „Там, където е Исус Христос, там е и Католическата църква“ (Св. Игнатий от Антиохия). Тя възвестява целостта и непокътнатостта на вярата; тя носи в себе си и управлява пълнотата на средствата за спасение; тя е мисионерстваща сред всички народи от всяко време и към която и да е култура да принадлежат.
Католическа ли е местната Църква?
Католическа е всяка местна Църква (т.е. диоцезът, епархията), Католическа е всяка местна Църква която е изградена от общността християни, приобщени във вярата и тайнствата със своя ръкоположен в апостолското наследство епископ и с Римската църква, която „държи първенство в любовта“ (Св. Игнатий от Антиохия).
Кой принадлежи към Католическата църква?
Всички хора принадлежат по различен начин или са подчинени на католическото единство на Божия народ. Напълно приобщен към Католическата църква е онзи, който имайки Христовия Дух е единен с Църквата благодарение на връзките в изповядването на вярата, на тайнствата, на църковното ръководство и на общението. Кръстените, които не осъществяват напълно това католическо единство, са в известен смисъл макар и несъвършено в общение с Католическата църква.
Какво е отношението на Католическата църква към еврейския народ?
Католическата църква признава особената си връзка с еврейския народ във факта, че Бог избра този народ пръв сред всички останали да получи Неговото слово. На еврейския народ принадлежат „осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания; техни са и отците, от тях е и Христос по плът“ (Рим. 9:4-5). За разлика от другите нехристиянски религии еврейската вяра е вече отговор на Откровението на Бог в Стария завет.
Каква е връзката между Католическата църква и нехристиянските религии?
Съществува една връзка най-вече в дадеността за общия произход и цел на целия човешкия род. Католическата църква признава, че всичко добро и истинно, което се намира в другите религии, идващо от Бог, е лъч от Неговата истина, който може да подготви приемането на Евангелието и да подтикне към единение на човечеството в Църквата на Христос.
Какво означава твърдението „Вън от Църквата няма спасение“?
То означава, че всяко спасение идва от Христос-Глава чрез Църквата, която е Неговото тяло. Ето защо не могат да се спасят онези, които макар да знаят, че Църквата, основана от Христос, е необходима за спасението, не желаят да влязат или да постоянстват в нея. Същевременно, благодарение на Христос и Неговата църква могат да постигнат вечно спасение онези, които не по своя вина не познават Евангелието на Христос и Неговата църква, но търсят искрено Бог и под влияние на благодатта полагат усилия да изпълнят Неговата воля, позната чрез това, което диктува съвестта.
Защо Църквата трябва да възвести Евангелието на целия свят?
Защото Христос заповяда: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух“ (Мат. 28:19). Това Господне мисионерско поръчение има за източник вечната любов на Бог, Който изпрати Своя Син и Своя Дух, защото „иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“ (1 Тим 2:4).
По какъв начин Църквата е мисионерска?
Водена от Свети Дух, Църквата продължава в хода на историята мисията на самия Христос. Ето защо християните трябва да възвестят на всички Благата вест, донесена от Христос, следвайки Неговия път, готови за пожертвувателност дори и за мъченичество.
Защо Църквата е апостолска?
Църквата е апостолска: по своето начало, тъй като е изградена върху „основата на апостолите“ (Еф. 2:20); по своето учение, което е същото това на апостолите; по своето устройство, доколкото е поучавана, освещавана и управлявана от апостолите до завръщането на Христос благодарение на техните наследници – епископите, в общение с наследника на Петър.
В какво се състои мисията на апостолите?
Думата апостол означава пратеник. Исус, Пратеникът на Отца, повика при Себе си дванадесет от Своите ученици и ги постави за Свои апостоли, правейки ги избрани свидетели на Своето Възкресение и основа на Своята църква. Той ги упълномощи да продължат Неговата мисия, като каза: „Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам“ (Иоан. 20:21) и им обеща да бъде с тях до свършека на света.
Що е апостолско наследие?
Апостолското наследие е предаването чрез тайнството на свещен- ството мисията и силата от апостолите на техните наследници – епископите. Благодарение на това предаване Църквата остава в общение на вяра и живот със своя източник и в хода на вековете посвещава своето апостолство на разширяването на Христовото царство по цялата земя.
Вярващи – йерархия, миряни, посветен живот
Кои са вярващите?
Вярващите са тези, които бидейки приобщени в Христос чрез кръщението, съставят Божия народ. Участвайки по собствен начин в свещеническото, пророческото и царското служение на Христос, те са призвани да осъществят мисията, която Бог повери на Църквата. Сред тях съществува истинско равенство в тяхното достойнство на чеда Божи.
Как е изграден Божият народ?
В Църквата, по Божие установление, има свещенослужители, които са получили тайнството на свещенството и изграждат нейната йерархия. Останалите се наричат миряни. От едните и от другите произлизат вярващите, които по особен начин се посвещават на Бог с изповядване на евангелските съвети: целомъдрие в безбрачието, бедност и послушание.
Защо Христос установи църковната йерархия?
Христос установи църковната йерархия с мисията да пасе Божия народ в Негово име и за това ѝ даде власт. Тя е образувана от свещенослужители: епископи, свещеници и дякони. Благодарение на тайнството Свещенство (Ръкоположение) епископите и свещениците действат в упражняването на тяхното служение от името и в лицето на главата Христос; дяконите служат на Божия народ в дяконията (служение) на словото, на литургията, на любовта.
Как се осъществява колегиалната страна на църковното служение?
По примера на дванадесетте апостоли, избрани и изпратени заедно от Христос, единството на членовете на църковната йерархия е в служба на общението на всички верни. Всеки епископ упражнява своята служба като член на епископската колегия в общение с папата, ставайки участник с него в грижата за Универсалната църква. Свещениците упражняват своята служба в лоното на свещенството на местната Църква, в общение със собствения си епископ и под неговото ръководство.
Защо църковното служение има също личен характер?
Църковното служение има също личен характер, защото по силата на тайнството Свещенство всеки е отговорен пред Христос, Който го е призовал лично, поверявайки му тази мисия.
Каква е мисията на папата?
Папата, епископ на Рим и наследник на свети Петър, е непрекъсна- тият и видим принцип и основа на единството на Църквата. Той е наместник на Христос, глава на епископската колегия и пастир на цялата Църква, върху която има по божествено установление пълна, върховна, непосредствена и всеобща власт.
Каква е задачата на епископската колегия?
Епископската колегия – в общение с папата и никога без него – упражнява над Църквата върховна и пълна власт.
Как епископите изпълняват учителния си дълг?
Епископите, в общение с папата, имат задължението да известяват на всички вярно и с власт Евангелието като същински свидетели на апостолската вяра, облечени с властта на Христос. Чрез свръх- естественото чувство на вярата Божият народ се привързва неотклонно към вярата под ръководството на живата Учителна власт на Църквата.
Кога се осъществява незаблудимостта на Учителната власт?
Незаблудимостта се осъществява когато Римският първосвещеник, в качеството си на Върховен пастир на Църквата (папа), или епископската колегия в общение с папата, особено по време на вселенски събор, провъзгласяват чрез един окончателен акт учение, отнасящо се до вярата или морала. Незаблудимостта се упражнява още когато папата и епископите в тяхното надлежно поучаване са единодушни да предложат дадено учение за окончателно. Всеки вярващ трябва да се придържа към такова учение чрез подчинение във вяра.
Как епископите упражняват служението на осветяване?
Епископите осветяват Църквата, раздавайки Христовата благодат, със служението на Словото и тайнствата, особено на Евхаристията, и още – чрез своята молитва, своя пример и своя труд.
Как епископите упражняват задължението да упра- вляват?
Всеки епископ като член на епископската колегия има дял в колегиалната грижа за всички местни Църкви и за цялата Църква заедно с всички други епископи в общение с папата. Епископ, на който е поверена отделна местна Църква, я ръководи по силата на собствената, надлежна и непосредствена власт, която упражнява в името на Христос, Добрия пастир, в общение с цялата Църква под ръководството на наследника на апостол Петър.
Какво е призванието на миряните?
Вярващите миряни имат като собствено призвание да търсят Царството Божие, като осветляват и направляват мирските дела спрямо Бог. Така те осъществяват повика за святост и апостолство, отправен към всички кръстени.
Как участват миряните в свещенослужението на Христос?
Те участват в него, като принасят онези „духовни жертви, благопри- ятни Богу чрез Исуса Христа“ (1 Петр. 2:5), особено в Евхаристията – собствения си живот с всичките дела, молитви и апостолски начинания, семейния живот и всекидневния труд, търпеливо понесените изпитания на живота и отдиха на тялото и духа. По този начин и миряните, посветени на Христос и осветени от Свети Дух, поднасят на Бог самия свят.
Как участват в Неговото пророческо служение?
Те участват в него, като приемат все повече с вяра Словото Христово, известявайки го на света чрез свидетелството на живота и словото, евангелизаторската дейност и катехетично обучение. Тази евангелизаторска дейност придобива особено силно въздействие, когато се извършва в условията на живот в настоящето време.
Как миряните се включват в Неговото царско служение?
Миряните участват в царското служение на Христос, защото са получили от Него силата да победят греха в себе си и в света чрез себеотрицанието и светостта на собствения си живот. Те упражняват различни служби в полза на общността и изпълват с морална стойност временните дела на човека и на обществените институции.
Що е богопосветен живот?
Това е състояние на живот, признато от Църквата. Свободен отговор на особен зов на Христос, с който посветените се отдават изцяло на Бог и се стремят към съвършенството на любовта под въздействието на Светия Дух. Подобно посвещаване се характеризира с упражняването на евангелските съвети.
С какво допринася богопосветеният живот за мисията на Църквата?
Богопосветеният живот участва в мисията на Църквата чрез пълното отдаване на Христос и на братята, свидетелствайки надеждата за Небесното царство.
Вярвам в общението на светиите
Какво означава изразът общение на светиите?
Този израз означава преди всичко общото участие на всички членове на Църквата в светите неща (sancta): вярата, тайнствата, особено Евхаристията, дарованията (харизми) и останалите духовни дарове. В основата на това общение е любовта, която „не дири своето“ (1 Кор. 13:5), но подтиква верните към „всичко да им бъде общо“ (Деян. 4:32) и да се притекат със собствените си материални блага в помощ на най- бедните.
Какво още означава израза общение на светиите?
Този израз означава още общението между светите лица (sancti); т.е. на онези, които по Божия благодат са единени в Христос умрял и възкръснал. Някои продължават своето странстване на земята; други, преминали от този свят, са в състояние на пречистване, подпомагани и от нашите молитви; трети, накрая, вече се наслаждават на Божията слава и се застъпват за нас (светците). Всички заедно образуват в Христос едно само семейство – Църквата, за възхвала и слава на Троицата.
Мария – Майка на Христос, Майка на Църквата
В какъв смисъл Блажената Дева Мария е Майка на Църквата?
Блажената Дева Мария е Майка на Църквата в реда на благодатта, защото даде на света Исус, Божия Син, Главата на тялото, което е Църквата. Исус, умиращ на кръста, я посочи за майка на ученика с думите: „Ето майка ти!“ (Иоан. 19:27).
Как Дева Мария помага на Църквата?
След Възнесението на своя Син Дева Мария подпомогна с молитвите си раждащата се Църква. Също и след своето Успение на небето тя продължава да се застъпва за своите чеда, да бъде за всички образец на вяра и любов и да упражнява върху тях спасително влияние, което произтича от свръх-изобилието на Христовите заслуги. Верните виждат в нея образ и предвестие на възкресението, което ги очаква, и я призовават като застъпница, помощница, покровителка, посредница.
Какъв вид почитание се отправя към Светата Дева?
Това е особена почит, но се различава съществено от богопочита- нието, което се отдава само на Пресветата Троица. Това специално почитание намира особен израз в литургичните празници, посветени на Божията Майка, и в богородичната молитва, като Светата броеница, която е съкратено изложение на цялото Евангелие.
По какъв начин Блажената Дева Мария е есхатологичен образ на Църквата?
Обърнала поглед към Дева Мария, пресветата и вече прославена в 974-975 тяло и душа, Църквата съзерцава в нея това, което самата тя е призвана да бъде на земята, и това, което ще бъде в небесната родина.
„Вярвам в опрощението на греховете“
Как се опрощават греховете?
Първото и основно тайнство за опрощаване на греховете е 984-985 Кръщението. За извършените след Кръщението грехове Христос установи тайнството Помирение или Покаяние, чрез което кръстеният е помирен с Бог и с Църквата.
Защо Църквата има властта да опрощава грехове?
Защото сам Христос повери на Църквата мисията и властта да опрощава греховете: „Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат“ (Иоан. 20:22-23).
„Вярвам във възкресението на телата“
Какво означава понятието плът и какво е неговото значение?
Понятието плът показва човека в неговата слабост и смъртност. „Плътта е средоточие на спасението“ (Тертулиан). Ние вярваме в Бог, Който е Създател на плътта; вярваме в Словото, станало плът, за да изкупи плътта; вярваме във възкресението на плътта, завършване на сътворението и изкуплението на плътта.
Какво означава „възкресение на телата“?
Означава, че окончателното състояние на човек не ще бъде единствено духовно, разделено от тялото, но и че нашите смъртни тела ще бъдат един ден оживотворени.
Каква е връзката между Възкресението на Христос и нашето възкресение?
Както Христос наистина възкръсна от мъртвите и живее завинаги, така Той самият ще възкреси всички в последния ден с нетленно тяло: „които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане“ (Иоан. 5:29).
Какво се случва с тялото и с душата ни след смъртта?
Със смъртта – разделянето на душата и тялото, тялото изпада в тление, докато душата, която е безсмъртна, се изправя пред Божия съд и очаква да бъде съединена с тялото, което ще възкръсне преобразено при завръщането на Господ. Разбирането на начина, по който ще се извърши възкресението, надвишава възможностите на нашето въображение и нашия разум.
Какво означава смъртта в Исус Христос?
Означава да се умре в Божията благодат без смъртен грях. Вярващият в Христос, следвайки Неговия пример, може да преобрази собствената си смърт в деяние на послушание и на любов към Отца. „Верни са думите: ако с Него сме умрели, с Него ще и оживеем“ (2 Тим. 2:11).
„Вярвам във вечния живот“
Какво е вечният живот?
Вечният живот е този живот, който ще започне веднага след смъртта и не ще има край. Той ще бъде предшестван за всеки един от частен съд, като дело на Христос, Съдията на живите и мъртвите, и ще бъде окончателно определен на последния съд.
Какво е частният съд?
Това е съдът на непосредственото въздаяние, което всеки един още със смъртта си получава в безсмъртната си душа от Бог според вярата и делата си. Това въздаяние се състои във влизането – незабавно или след съответно пречистване – в небесното блаженство или във вечното осъждане на ада.
Какво се разбира под „небе“?
Под „небе“ се разбира състоянието на върховно и окончателно щастие. Тези, които умират в Божията благодат и нямат нужда от по- нататъшно пречистване, са събрани около Исус и Мария, ангелите и светците. Така те образуват Небесната църква, където виждат Бог „лице в лице“ (1 Кор. 13:12), живеят в общение на любов с Пресветата Троица и се застъпват за нас.
“Животът, в самата своя действителност и истина е Отец, Който чрез Сина в Светия Дух излива като извор върху всички нас Своите небесни дарове. Благодарение на Своята щедрост обещава наистина и на нас, хората, Божествени-те дарове на вечния живот“ (Св. Кирил Йерусалимски).
Що е чистилището?
Чистилището е състоянието на тези, които умират в приятелство с Бог, но, макар да е сигурно тяхното вечно спасение, те все още се нуждаят от пречистване, за да влязат в небесното блаженство.
Как можем да помогнем за пречистването на душите в чистилището?
Верните, все още странници на тази земя, благодарение на общението на светиите, могат да помогнат на душите в чистилището, като поднасят за тях заупокойни молитви, особено в Евхаристичното тайнство, но също и милостини, опрощения (индулгенции) и деяния на покаяние.
В какво се състои адът?
Състои се във вечното осъждане на онези, които по свободен избор умират в смъртен грях. Основното наказание в ада е вечното отлъчване от Бог, в Когото човек единствено може да има живота и блаженството, за които е бил създаден и за които копнее. Христос изразява тази действителност с думите: „Идете от Мене проклети, в огън вечний“ (Мат. 25:41).
Как се съвместява съществуването на ада с безкрайната доброта на Бог?
Бог, Който желае „всички да се обърнат към покаяние“ (2 Петр. 3:9), е създал човека свободен и отговорен и уважава неговите решения. Затова самият човек е този, който напълно самостоятелно се изключва доброволно от общението с Бог, ако до мига на своята смърт упорства в смъртния грях и отхвърля милосърдната любов на Бог.
В какво се състои Страшният съд?
Страшният (всеобщият, последният) съд се състои в присъдата за блажен живот или за вечно осъждане, която Господ Исус, завърнал се като съдия на живите и мъртвите, ще произнесе за „праведни и неправедни“ (Деян. 24:15), събрани всички заедно пред Него. След тази окончателна присъда възкръсналото тяло ще участва в полученото от душата въздаяние на частния съд.
Кога ще се случи този съд?
Този съд ще се случи в края на света, чийто ден и час знае единствено Бог.
Каква е надеждата за новите небеса и новата земя?
След Страшния съд освободеният от робството на тлението всемир ще участва в Христовата слава със започването на „нови небеса и нова 1060 земя“ (2 Пет. 3:13). Така Божието царство ще достигне своята пълнота и ще осъществи напълно спасителния Божи замисъл да „съедини всичко небесно и земно под един глава – Христос“ (Еф. 1:10). Тогава Бог ще бъде „всичко у всички“ (1 Кор. 15:28), във вечния живот.
„Амин“
Какво означава Амин, с което завършва изповядването на вярата?
Еврейската дума „Амин“, която е заключение на последната книга на Свещеното писание, на някои молитви в Новия завет и на литургичните молитви на Църквата, изразява нашето изпълнено с доверие и пълно „да бъде“ на това, което сме изповядали, че вярваме, поверявайки се напълно на Този, Който е самият „Амин“ (Откр. 3:14), Христос Господ.
